5 прости обяснения за лозарството

От голямо значение е и дебелината на пръчките, които ще присаждаме. И калемът, и подложката трябва да са с еднаква дебелина.

Обикновено за окончателното прихващане на калема са необходими две седмици.

За свеждане до минимум на всички трудоемки процеси в лозарството и овощарството Ви предлагаме голям избор от качествени машини за лозя и овошки. Тук можете да разгледате и да поръчате пневматична машина за връзване на лозя, лозаро-овощарска фреза, автоматично отклоняваща се секция, машина за плевене, метачка за събиране на опадалите клонки след резитба, както и различни по размери и функционалности самоходни платформи за бране на плодове.

Кулинарията и културата на банатските българи са във фокуса на гастрономически тур

За целта много добра работа биха могли да свършат автоматично отклоняващите се органи на вертикалните и хоризонтални фрези.

Неделчев (агротехника и ампелография), К. Д. Стоев (физиология на лозата), М. Кондарев (селекция и агротехника).

За да предотвратим тези усложнения, течността от съда, в който е протекла бурната ферментация се източва, като се налива се в чиста бъчва, предварително опушена със сяра.

От своя страна тази промяна е причина за съществени промени в лозя технологията на почвообработката. Премахва се плужната обработка на почвата, а се прилага плоскорезна разрохкваща обработка и затревяване на междуредията.

В бежовия - какво ще предстои през следващата година. Резитба на части при лоза и асма, извършена правилно, допустимо и неправилно Най-простата схема, която много бързо и лесно ориентира как да изглежда лозата преди и след резитба Всички пръчки трябва да се нарежат, съберат, изнесат и изгорят, - само така няма да стават причина за заразявания през наближаващата вегетация

Поради тези причини оранта трябва да се прилага ограничено – при силно заплевеляване с коренищни плевели, при продължителни повърхностни обработки, след наторяване с оборски тор.

С тях се избягва образуването на буци и се елиминира деформирането на почвената повърхност.

Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика. Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.

Те могат да обработват и по-дълбоко, и по-плитко, и освен култивиране, с тях се прави още разрохкване, дисковане, брануване.

Преди засаждането, корените на лозите се накисват във вода един-два дни, за да се освежат. Това мероприятие е задължително, когато засаждането се извършва през пролетта.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

Comments on “5 прости обяснения за лозарството”

Leave a Reply

Gravatar